Хората, които говорят с кучетата си, са по-умни от тези, които не го правят

П ризнаваме си, ние обичаме да говорим с домашните си любимци. Да им споделяме как е минал денят ни или да „обсъждаме“ с тях плановете си за уикенда… Да, мнозина смятат, че това е най-малкото странно (да не кажем – глупаво), особено тези, които нямат домашен любимец. Но Никълъс Епли, професор по поведенчески науки в Чикагския университет, не е съгласен. Той смята, че е това поведение на ангажираност с четириногия ни другар е напълно нормално. И нещо повече – то всъщност може да показва по-високо ниво на социално познание. Вижте още 3 причини защо е полезно да говорите на кучето си

Снимка: iStock

Ипли, който е автор на книгата „Mindwise: How We Understand What Others Think, Believe, Feel, and Want“ е смятан за един от най-изтъкнатите експерти в света, занимаващ се с феномена на антропоморфизма – тенденцията да се приписват човешки мисли, чувства или характеристики на нечовешки обект или същество. 

Антропоморфизмът е често срещан при децата, които са в състояние да се забавляват с часове, разговаряйки с въображаеми приятели и играчки. Това е напълно здравословно поведение, което им помага да развият социални умения, от които ще се нуждаят по-късно в живота. От нас се очаква да надраснем тази тенденция с възрастта и в по-голямата си част ние успешно го правим. Но според Епли, споделянето на проблемите, които ни тревожат с домашните ни любимци, или молбата към колата ни „да не ни предава в особено мразовит ден“ не означава, че сме незрели или луди, а всъщност ни прави добре приспособени човешки същества. 

Снимка: iStock

Човешкият мозък е програмиран да търси в лицата – особено в очите – на другите признаци на истинската им същност, умение, което често е отговорно за самото ни оцеляване. Колко пъти сте чували човек да описва „лошо предчувствие“, което изпитва към някого, когото вижда за първи път и който по-късно се оказва опасен?

Според Епли, ние сме „свръхчувствителни към очите, защото сме свикнали да възприемаме, че те ни предлагат прозорец към ума на друг човек“. Така поставено, не изглежда толкова странно, че взирането в прочувствените, изпълнени с обич и преданост очи на домашните ни любимци разпалва естественото ни желание да създаваме социални връзки, отбелязва още специалистът.

Снимка: iStock

Хората имаме и склонност да даваме имена на нещата, които обичаме – най-честата форма на антропоморфизъм. Правим го с неодушевените предмети, от които зависим повече от хиляда години (помислете за кораби и оръжия). И някак е съвсем естествено да развием емоции към нечовешките обекти, които играят роля в самото ни оцеляване, въпреки че знаем, че те са просто „неща“.

Темата за антропоморфизирането на животни е малко по-сложна. Учените смятат животните за „сиви умове“ – което означава, че те може да имат съзнание и виждане за света, подобни на нашите, но все още не можем да го докажем категорично. Въпреки това, макар че не притежаваме технологията да четем умовете на нашите кучета и котки, онези от нас, които имат щастието да прекарат живота си около тях, могат да потвърдят, че емоционалният им свят е изключително подобен на нашия. Вижте още и как приписването на човешки качества се отразява на връзката с кучето ви

Снимка: iStock

Способността ни да разпознаваме животните като подобни същества, на които можем да се доверим и с които да си взаимодействаме, е знак за социална интелигентност, а не за странно поведение или вид лудост. Така че, следващият път, когато приятел или любим човек завърти очи, когато говорите с домашния си любимец, кажете му, че просто явно сте по-социално развит от него – и не бихте очаквали да ви разбере!

А ако сте като нас и обичате да говорите с домашния си любимец, то може би ще ви е интересно да научите и още 5 причини да говорите с кучето си всеки ден.